Велики Преслав столицата на Българската Империя Златния век на България и Цар Симеон Велики Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I (852 – 889 г.) През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър и други. Градът се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския дворец: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони, кръглата църква и други. Златния Век Цар Симеон за мен е човека, на когото дължим дори и своето съществуване днес.Защото той прави невъзможното. За 30 години Той издига България до висините на "универсума" ,българите са равни с римляните/ромей/. За книжовността той хвърля всички усилия, от един необразован народ ,българите може с право да се каже, че по образованост са наравно с ромейте. Търговията процъфтява навсякаде из обширните предели на държавата.Строителството е във възход.Велики Преслав е короната в това всеобхватно строителство. Българската дипломация е дори по-добра от тази на ромейте. Той е един изключителен държавник, какъвто България не познава от дълго време. Да започнем с книжовността -- в ръкопис от XVII век е открита следната приписка : "Симеон цар български написа много книги и като цар Давид свиреше на златни струни и повече от всички обичаше книгите". Преди повече от едно столетие известният византолог Алфред Рамбо пише в прочутото си съчинение "Гръцката империя през X век" : "Симеон бе Карл Велики (Шарлеман) за България , по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основата на една национална литература". Цар Симеон Велики е имал щастието да привлече вниманието на своя съвременник-творец.И как не, когато той е бил субект в историята ,двигател на самия исторически процес, и то в истинския смисъл на това понятие.Защото той наистина твори история и то в голям мащаб.Неговите дела са от такъв характер, имат такава непреходна стойност, че те наистина са история и не могат да бъдат заличени нито от човешка ръка ,нито от превратностите на съдбата. Цар Симеон поставя началото на българската писменост и българската литература.