Град Плиска
Плиска е първата столица на България.Намира се на 6,2 km северозападно от град Нови пазар
Плиска е първата столица на България и люлката на днешната българска държава. Основана от Кан Исперих (Аспарух) през 681г. Плиска е освен столица и един от най-големите и богати градове в Европа и света Целият ограден от стени комплекс е разположен върху площ от 0,5 кв. км. Градът е бил гигантски за сревновековните мащаби – 23,3 кв. км. Дворецът на кан Крум е построен върху 500 кв. м и е сред най-забележителните паметници. В двореца е имало водохранилище и просторни бани. С времето на управлението на кан Омуртаг (814 – 831) се свръзва второто разширяване на града. Той дозавършва крепостните стени, гради езически храмове и построява т. нар. Тронна зала. Във Вътрешния град най-добре запазената сграда е Големият дворец. Във Външния град са открити останки от жилища, работилници, квартални църкви и стопански сгради. На 1,3 км от източната порта на Вътрешния град се намира Голямата базилика – най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ. Разкритите останки са консервирани и са обособени като музей на открито, който може да бъде посетен и в неработно време. Находки от резервата са изложени в музейната експозиция и са свързани най-вече с бита, материалната и духовна култура на жителите на старата столица.
- 0
Град Търговище
Крепостта „Мисионис” се намира на 7 км от град Търговище, на едно от възвишенията на Преславската планина
Мисионис е древен български град от епохата на ранновизантийска култура (V – VII век) и средновековна българска култура (IX – XIV век). Посочен е три пъти в книгата „Развлечение на копнеещия да преброди страните“ на Мохамед ал-Идриси. Смята се, че споменатият Мисионис съвпада със средновековен български град, разположен на 7 километра от град Търговище, в Преславската планина. Той е част от Стоте национални туристически обекта. През 60-те години на ХХ в. са разкрити руините на крепост, разположена на площ от 19 дка, която местно предание свързва с победата на кан Крум над византийския император Никифор. Крепостни стени с кули, две базилики (V-VII в.), раннобългарско селище (ІХ-Х в.), порта на късносредновековната крепост (ХІІ-ХІV в.) бележат началото. Мисионис е бил голям и цветущ, търговски и духовен християнски център, съществувал от началото на ІV до края на ХІV в.. Описание ни дава през ХІІ в. арабския пътешественик Ал Идриси. Той разказва за “…голям, многолюден град, основан в старо време... В него има една кантора за Русия. Той е цветущ град. Има многолюдни пазари и изобилни природни богатства. Разположен е на една планина.” Укрепленията обграждат 120 дка площ, а при разцвета си през ХІV в. градът се разпростира на 700 дка. В продължение на десет века Мисионис играе ключова роля в търговията на ранна Византия и българската средновековна държава, със значение за отбраната на българските столици Велики Преслав и Велико Търново. Процъфтяващият град е безмилостно ограбен, разрушен и опожарен от османските завоеватели в края на ХІV век. Днес находките от проучванията на гр.Мисионис са показани в постоянната Археологическа експозиция на Регионалния исторически музей – Търговище. Крепостта може да се посети самостоятелно /безплатно/ или срещу платена беседа с екскурзовод от информационния център разположен в Ловния парк, в началото на пътя за крепостта или с предварителна заявка в Регионален исторически музей - Търговище.
- 0
Град Видин
Замъка-цитадела във гр. Видин - Видинска крепост.
Замъка-цитадела във гр. Видин - Видинска крепост. Наричана “Баба Вида” или „Бабини Видини кули“ Видинската крепост е средновековен замък в старопрестолния град Видин. Това е за единственият изцяло запазен замък в България. Служил е за резиденция на видинските царе през Средновековието Замъкът се намира на северозападния бряг на големия завой на река Дунав при град Видин. Структурата на замъка включва 2 пояса защитни стени (в 2 концентрични четириъгълника), 4 кули, 4 бастиона, бартизани (кулички за наблюдение и стрелба), бойници за оръдия и стрелци. Повечето от тях са по вътрешните стени, Австрийската кула и Входната кула са на външните стени, а в южния връх бастионът с куличката – най-старата част (от X век) на замъка, обхваща вътрешните и външните стени. Замъкът е издигнат върху част от древноримската крепост Бонония, строена за местния гарнизон през ІІ век, превърнала се в ограден град (заемал площ от около 20 хектара). От градската крепост Бонония най-добре е запазена основата на източната ъглова кула. По-късно върху нейни основи край реката през IX век се изгражда замъкът ( 5 дка), който става главната и централна част от създадената през XVII век още по-обширна градска Видинска крепост, чиито стени са опасвали тогавашния град. Първите строителни дейности по замъка датират от периода на Първото българско царство. Строежът на същинския замък е започнал през Х век. Византийски хроники сочат, че Видинската крепост (да не се бърка със замъка) е издържала 8-месечна обсада от византийските войски, водени от император Василий II през 1003 г. Византийците все пак влизат в крепостта, но с подкуп и измама. През целия период на Второто българско царство обграждащата средновековен Бдин и замъка му крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Що се отнася до замъка (цитаделата), най-голямото му разширение е при цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство и на когото замъкът е царската резиденция
- 0
Град Велики Преслав
Националният историко-археологически резерват и музей Велики Преслав е разположен върху останките на старата българска столица Велики Преслав.
Велики Преслав столицата на Българската Империя Златния век на България и Цар Симеон Велики Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I (852 – 889 г.) През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър и други. Градът се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския дворец: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони, кръглата църква и други. Златния Век Цар Симеон за мен е човека, на когото дължим дори и своето съществуване днес.Защото той прави невъзможното. За 30 години Той издига България до висините на "универсума" ,българите са равни с римляните/ромей/. За книжовността той хвърля всички усилия, от един необразован народ ,българите може с право да се каже, че по образованост са наравно с ромейте. Търговията процъфтява навсякаде из обширните предели на държавата.Строителството е във възход.Велики Преслав е короната в това всеобхватно строителство. Българската дипломация е дори по-добра от тази на ромейте. Той е един изключителен държавник, какъвто България не познава от дълго време. Да започнем с книжовността -- в ръкопис от XVII век е открита следната приписка : "Симеон цар български написа много книги и като цар Давид свиреше на златни струни и повече от всички обичаше книгите". Преди повече от едно столетие известният византолог Алфред Рамбо пише в прочутото си съчинение "Гръцката империя през X век" : "Симеон бе Карл Велики (Шарлеман) за България , по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основата на една национална литература". Цар Симеон Велики е имал щастието да привлече вниманието на своя съвременник-творец.И как не, когато той е бил субект в историята ,двигател на самия исторически процес, и то в истинския смисъл на това понятие.Защото той наистина твори история и то в голям мащаб.Неговите дела са от такъв характер, имат такава непреходна стойност, че те наистина са история и не могат да бъдат заличени нито от човешка ръка ,нито от превратностите на съдбата. Цар Симеон поставя началото на българската писменост и българската литература.
- 0
Град Калофер
Растоянието от Калофер до Райското пръскало е 37 км.
Водопада “Райското пръскало” със своите 124,5 м. височина е най-високият водопад не само в България, но и на Балканския полуостров. Той се намира в Стара планина, на южния склон под първенецът - връх Ботев. “Райското пръскало” е на територията на резерват "Джендема", който е част от национален парк "Централен Балкан. Обявен е за защитен природен обект през 1965 г. Водопадът е образуван от топящите се снегове на връх Ботев.До подножието на водопада се намира хижа „Рай“ – изходен пункт за посещението му. Тя е удобна за преспиване или почивка преди изкачването на връх Ботев. Изкачването към хижа “Рай” и водопада е истинско преживяване. Ще видите чудната природа , по пътя може и различни животни да видите. В гората има много добра маркировка и удобни пътечки, там може да се насладите на чудни мостчета, рекички и също така има и красиви чешми. Пътя към водопада е отличен за разходка – особено през топлите сезони. Близо до него се намира хижа Рай, която е начална точка за много маршрути. Основният маршрут за връх Ботев, преминава през хижата и близо до Райското пръскало. По време на прехода можете да се насладите на разнообразната природа, която включва не само великолепни гледки, но и богата флора и фауна. Може да посетите хижа Рай, която предлага вкусна храна и място за почивка. Тя е на няколкостотин метра от “пръскалото”. Отлично място за почивка през уикенда, природата около нея е много красива, има гори и широки полянки, а дори и коне. Местността и природата са впечатляващи, а скалите привличат много любители на скалното катерене. И независимо от това, че е посещаван от многобройни туристи, водопадът и местността са запазили непокътнатия си и чист облик. Пазете чистота и вие, когато отидете там Растоянието от Калофер до Райското пръскало е 37 км. От Село Острец също може да се отиде . Растоянието е 35 км
- 0
Село Кабиле
The ancient city of Kabile is located 2 km from the village of Kabile and 7 km from the town of Yambol.
Кабиле е най-големият тракийски античен град, чийто останки са оцелели до днес. Кабиле се намира край град Ямбол Първите археологически проучвания на територията на Кабиле са осъществени през 1912 г. от проф. Богдан Филов. През 1927 година територията, на която е бил разположен Кабиле, е обявена за народна старина. През 1969 година Кабиле е обявен за паметник на културата от национално значение и Национален археологически резерват. Според античните извори Кабиле е бил център от особено значение за Югоизточна Тракия. Градът е създаден около 2000 г. пр.н.е. Освен с историята обаче, Кабиле е известен и е една красива легенда. Върху една от скалите е изсечено изображение-релеф на Великата майка на боговете Кибела. Траките са вярвали, че богинята Кибела е основала града им и затова се казва Кабиле. Кабиле е бил известен и със своята монетница, единствената в Тракия, където се сечели монети от бронз и сребро. Първите монети, които се появяват с лик на владетел, били изсечени при управлението на цар Спарток.При управлението на този владетел, жителите му се радвали на добра реколта и мир. Един ден обаче царят пада от висока скала и умира, а смъртта му залива с тъга всички жители на Кабиле. Наблюдавайки как траките отказват да се върнат към нормалното си ежедневие, богинята Кабила се намесила, за да върне отново вярата им. В близост до града имало две масивни крепости, като богинята обещала, че до тях ще засади лозе, от чийто плодове ще могат да направят сок, а сокът ще носи величието на цар Спарток. Тогава жреците на града измислили ритуал да се будят всяка сутрин и да приветстват с песни майката земя, докато плодовете на лозето узреят.След време лозата започнала да дава най-сладкия и сочен плод, а траките се наумили да го превръщат в сок, който нарекли вино. Напитката превърнала града в търговски център и така станал още по-богат и проспериращ.Оттогава регионът на сегашния град Ямбол носи славата на наследник на древните тракийски традиции във винопроизводството, датиращи от ерата на Кабиле, а виното още съхранява божествеността на великата Кибела.През 71 г. пр.н.е. градът влиза в състава на Римската империя, след като е завладян от войската на Марк Лукул и след 45 г. е част от римската провинция Тракия. Градът е основен военен и търговски център през 2 и 3 век пр.н.е. Градът е най-важният военен римски лагер в провинция Тракия през II – III век сл. Хр., къето е настанена кохортата на луцензите. В него се изграждат терми, обществени сгради, казармени помещения, светилища, крепостни стени. Кабиле е един от основните градове в своята провинция след реформите на император Диоклециан през 4 век. Намира се на кръстопът между пътищата Августа Траяна – Адрианопол и Августа Траяна – Анхиало. Запазени са строителни надписи от римските императори Хадриан, Антоний Пий, Каракала, Александър Север, Аврелиан, Галерий. В Кабиле се провежда и Международния Панаир на туристическите забавления и анимация. Може да го посетите.
- 0
Село Крушуна
The Krushuna Waterfalls are located near the village of Krushuna in Lovech district, Letnitsa municipality.
Крушунските водопади се намират в близост до село Крушуна в община Летница в Северна България. Лесно достъпни са с кола. На входа на екопътеката се събира такса за вход, която е 5 лв на човек, с отстъпки за деца/ученици/т.н. Има и хотели за престой, сувенирни магазини, заведения и голям плувен басейн. Тези допълнения позволяват за целодневна разходка и приятен престой в района. Крушунските водопади са сред най-впечатляващите водни феномени в България – най-голямата водна травертинова каскада на наша територия. Карстовите образувания в района на Северна България са създали великолепните каскадни водопади заедно с многоетажни басейнчета и красиви светли на цвят скални формации. Главният водопад е с височина 20 метра, а после се разделя на множество малки водопадчета. Освен тях, са се формирали красиви пещери и скални образувания. Има и изобилие от растителни видове. Посетителите могат да разгледат тези забележителности благодарение на екопътека, която обикаля водопадите, позволявайки да се видят отблизо. Местността около водопадите се нарича Маарата, което буквално означава Пещера. Реката около самите водопади носи същото име – Маарата. Екопътеката ни отвежда нагоре по течението на реката и достига до първия и най-голям водопад – Пръскалото и пещерата, от която извира реката. Най-високият водопад пада от 20 метра височина. Препоръчваме да посетите Крушунски водопади през пролетта, тъй като тогава биха били най-пълноводни. По време на обиколката ще се радвате на красивата природа и ще останете изненадани от природното чудо. Други места, до които ще ви отведат различните разклони на пътеката включват пещера Маарата и Тайнствения водопад. Те са чудесна възможност да разгледате системата от водопади и карстови образувания още по-подробно. Самата екопътека е приятна и в никакъв случай не е тежка. Докато вървите по нея ще имате възможността да се докоснете до истински красивата природа във формите на водопади, водни басейни, скални формации, пещери и растителност, които ще ви заобикалят във всеки даден момент. Отнема не повече от един-два часа да изминете цялата екопътека и да се върнете до нейната начална точка.
- 0